Велинград е разположен в западната част на Чепинската котловина, в близост до условно приетата граница между Родопите и Рила. Пазарджик се намира на 49 км североизточно от Велинград, а Пловдив на 85 км. Разстоянието между София и курорта е 133 км.
На 31 км северно е гара Септември - от нея започва теснолинейна линия за Велинград. Чрез железопътна линия и шосе курортът е свързан на север със Септември и Пазарджик, на изток с Ракитово, Батак, Пещера и Доспат, на запад през Юндола и Куртово с високопланинската олимпийска база "Дружба", както с Юндола и Якоруда, а на юг със Сърница. Добре маркирани пътища отвеждат до десетки исторически и природни обекти, даващи за приятен отдих и отмора.

Минерални извори:

Велинград е разположен в центъра на Чепинската котловина , в най-хубавата част на Западните Родопи. Легендите разказват , че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят,че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак- водачът на въстаналите роби в древния Рим.

Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинския край е обитаван от тракийски племена през 5-ти и 6-ти век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидит: “Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития. Още по-важен бил храмът на Дионисий в Родопите, където ходели Александър Македонски и бащата на Октавиан Август, за да им гадаят за изхода на походите им срещу траките.

От траките са останали 7 надгробни могили в Баташкото блато /сега дъно на езеро/ и 2 могили в местността “Юндола”. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността “Печковец”, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите “Биволичино дере” и “Ремово”. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т. н

В началото на VI век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Дринов тук е живяло племето “драговичи”. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По късно към славяните се прибавили и българите.

Чепинската котловина е присъединена към българската държава при хан Маломир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите й цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността “Стража” – на 2.5 км източно от града в местността “Градот” – на 2 км северно от Велинград.

Информацията е предоставена с любезното съдействие на www.velingrad.bg

Фолклор

Фестивали и обичаи

Традиционен празничен календар:

Традиционният празничен календар на Чепинско съвпада с тези на околните райони в частност и с българския като цяло. Тук ще се проследят празниците и обичаите, наложили се през ХХ век като основни за района и придаващи му определена специфика. За конкретен празник ще бъдат посочени като пример селища или квартали, в които се отбелязва с особена тежест. Необходимо е да се отбележи, че във традиционния календар паралелно функционират два религиозни пласта - християнски и мюсюлмански.

Зимен цикъл:

Димитровден, Касъм ( 26.Х./8.ХI.) поставя началото на зимния период на годината. На този ден се разплащат с овчарите. В Драгиново младежи излизат извън селото, берат здравец и есенни цветя(плодове?), играят, веселят се през нощта.

Никулден(6.ХII.) се отбелязвал от жени на Никульова черква, край Каменица. На църквището са запалвали свещи и раздавали пити. Има направено дървено параклисче, изгражда се в непосредствена близост параклис “Свети Никола”.

Коледа(25.ХII.) е един от най-тържествените зимни празници. В Каменица е известен като първата от трите бъ(о)дни вечери. Празникът включва обредния огън - на Бъдни вечер(24.ХII.), обредната трапеза - Бъдни вечер и Коледа. От Коледа започват Куруконджови дни, които продължават до кръщаване на водата - Йордановден; при мюсюлманите тези дни са от 6.I. до 19.I. Съпроводени са с забрани и вярвания, свързани с бродещите през този период демонични същества - куруконджори.

Нова година,Васильовден(1.I.) е втората бъдни вечер. Приготвя се боговица - обреден хляб. На сутринта децата отиват на "сурва". Те сурвакат и християни и мюсюлмани съседи за здраве и плодородие. Васильовден е отбелязван с особена тежест от ромската общност в района (Банго Васил).

Йордановден(6.I.) е третата бъдни вечер. В Каменица се нарича Попова Коледа вечерта на 5.I. заради обикалянето на къщите от свещеника и ръсенето със светена вода. Обредността на самия Йордановден включва хвърлянето на кръста и е свързана с младоженчески обичаи. Отбелязва се в Чепинската котловина – Велинград, Ракитово, Костандово, Дорково.

Бабинден(21.I.) е празник, със отделяно специално внимание през ХХ век. През определен период - 70-те и 80-те години, той е официален почивен ден за целия район. Празникът включва обредите "Поливане", обредна трапеза и обредно изкъпване на бабата - "влечугане".

Сирни заговезни, Заговелки, Прошки е съхранен като традиционен празник през целия ХХ век. Характерен елемент на празника са огньовете, наричани "гаганица" или "гаро". Край тях се организират трапези и веселие. Маскираните участници в игрите наричат "бабугери" и "карнавале".

Св.Четиридесет мъченици, Къркчибук, е почти забравен от християните, но запазен и отбелязван от мюсюлманите в района, особено в Драгиново. Младежите излизат извън селото, събират зеленина - здравец, правят се люлки, през деня до късна нощ, люлеят се. Ходят на седенки, играят и пеят на тях..

Великден - наред с общоприетата великденска обредност, специфичен характер придобива в Чепинско писането с восък и писалка на великденски яйца. Геометрични, растителни, рядко зооморфни орнаменти придават изключителна красота на великденските писани яйца от Чепинско - Велинград и Ракитово. Затова те се съхраняват като украса в домовете на християни и мюсюлмани, включват се в традиционните обреди за плодородие, предпазване от градушка, апотропейни практики за здраве.Тази традиция е съхранена и до днес. В Каменица на Разпети петък в църквата се раздава здравец,затова самият ден носи името Здравков ден.

Света Петка, Живоприемни извор се отбелязва на Светли Петък на параклиса в квартал Лъджене, Велинград с курбан.

Спасовден e локален празник на Чепино(кв. на Велинград) и се отбелязва в местността Св. Спас. Елементи на празника са водосвет край църквището, хлебна жертва, курбан, обща трапеза и веселие. Обредните практики започват в началото на ХХ век от новосформираната християнска общност на селището след просънуване на мястото, отразено в предание.

Св.Троица и Св. Дух е църковният празник на Каменица. През първият ден се украсява църковния храм, изпълнява се трикратна обиколка на храма с хоро и песен, отслужва се литургия. На следващият ден - Св. Дух, е празникът на селото, сега квартал на Велинград. В средата на ХХ век се провеждали курбан, общи трапези и веселие, панаирни пазар и спортни игри.

Рамазан байрам е месец на говеене - строг пост, за българите мюсюлмани. Сеферджии - момчета с тъпани и украсена елха, оповестяват началото на постите.Традицията е запазена в Драгиново , но се разпростира и в други селища от района. Последните три дни се прави халва, баклава, сладкиши и се раздават на съседи - мюсюлмани и християни(Ракитово, Чепино).

Курбан байрам е най-значимия празник в годината на българите мюсюлмани от Чепинско. В деня преди празника - арфа/е, се раздават сладкиши. През първия ден след молитвата в джамията се заколва курбана със съответните обредни практики. През втория и третия ден се раздава курбана - на мюсюлмани и християни(Велинград, Ракитово, Дорково, Костандово), гостува се на родители, роднини и приятели. Организират се празнични мъжки хора(Чепино).

Ашуре е празник на българите мюсюлмани, обоснован в района с легенда (Драгиново, Сърница). Домакинята вари всякакви зърна; част от варивото се раздава, няколко зърна се хвърлят през покрива и в градина за плодородие.

Летен цикъл:

Гергьовден, Хадерлез е един от най-големите и богати на обредност празници в Чепинско. Обредното къпане е променено и съобразено със специфичните условия - жените се къпят на 6.V. рано сутрин преди изгрев във минералните бани, в басейна разхвърлят здравец, има обща трапеза, песни и хора след изкъпването. Наричането на китки е разпространено в кварталите на Велинград - Каменица, Чепино - сред християни и мюсюлмани. Курбани се правят - в двора на храма Св. Георги - Чепино, Гергевана(вр. Острец) - до средата на ХХ век, Гергьовица при параклис Св. Георги край Каменица. Последното свято място започва да се тачи след просънуването му. Двукратно през 20-те и 90-те години е изграждан параклис. В Драгиново се правят люлки и врътки, пеят и играят хора край тях, годениците раздават боядисани от тях яйца на момковата страна. Коленето на гергьовско агне следва общата традиция. Празникът се отбелязва от всички конфесионални и етнически общности в Чепинско - християни и мюсюлмани, българи, армъни(власи), роми - с особена тежест в празничния им календар.

Св. Илия, Илинден(20.VII,2.VIII.) - Отбелязва се на три места в Чепинско - храмов празник в Дорково, прераснал във фолклорен събор през 90-те години на ХХ век; Илин връх (църквището Св. Илия) край Каменица почитано с курбан след просънуване на мястото през 20-те години на ХХ век; Св. Илия край Чепино(над Клептуза) с обредни практики за измолване на дъжд.

Света Петка (14.Х.) Отбелязва се на параклиса “Света Петка” Юндола с курбан.

Светски празници:

Ден на Велинград (1.VІІ.) Празнува се от 1988 г. С него започват Велинградските културни празници (м. юли и август). Като дата се променя в първа неделя на м. юли.

Фолклорни фестивали в Северозападните Родопи:

Костандово – в рамките на празника на града, еднодневен с гостуване на състави от района на Западни Родопи и Пазарджишко, 21 май (или събота, неделя непосредствено до този празник)

Велинград – в рамките на Велинградски празници на културата са поканени фолклорни състави от района и от чужбина, 1 – 15 юли

Ракитово – в рамките на празника на града са поканени за концертни изяви фолклорни състави от района и гости от чужбина, 6 и 7 юли

Дорково – Международен фолклорен фестивал за изворен фолклор. 1 – 5 август, най-големият фолклорен фестивал в този район на Родопите, влиза в програмната схема на ЦИОФФ

Цигов чарк (Батак) – Регионален фолклорен фестивал за Пазарджишка област, 15 август (съботата и неделята след Успение Богородично)

Юндола – традиционен събор на селищата от този район на общината, третата неделя на м. август

Цигов чарк – Международен фолклорен фестивал на армъните, с гости от всички балкански страни, втората събота и неделя на м. септември

Балнеология Велинградския термоводоносен басейн е един от най-големите и сравнително добре проучени в цялата южнобълг. термална област. Минерални води на Велинград в количествено и качествено отношение съчетават едновременно курортните възможности на водите в Хисар. Баня, Пловдивско и Нареченски бани. Минералните води във Велинградска община са:

Минералните води са азотни, натриеви, флуорни, с променлив анийонен състав и минерализации, както и с голямо разнообразие на редки и разсеяни елементи. Водоизточниците са групирани в 4 хидротармални находища Чепно, Лъжене, Каменица, Драгиново. В разположението им съществува температурна и геохим. зоналност. От юг на север нараства температурата, солното съдържание, количеството на сулфатите, натрия, флуора и силициевия двуокис.Проучванията на въздействието им върху организма показват техните лечебни свойства на опорно-двигателния апарат, неврологични заболявания и неврози, гинекологични заболявания, хипертнонична болест, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, дихателни и др. заболявания

Минералните води на Чепинската котловина, в голяма част (ок. 80%) са съсредоточени във Велинград. В квартал.Чепино се намира един от най-големите термални извори в страната с дебит над 70 л/сек. Водите са алкални (карбонатни, сулфатни, натриеви) и флуорни с най-ниска минерализация. Отличават се с повишена радиоактивност 70-80 емона. Съдържат сравнително повишени концентрации на волфрам, сребро и др. По състав водите са предимно флуорни, от микроелементите присъстват антимон, индий, арсен. Най-горешите мин. води с темп. до 91°С са в кв. Каменица - хидрокарбонатни. натриеви, флуорни , силициеви, с по-висока минерализация. Някои води имат хидросулфиди; съдържат стронций, волфрам, галий, антимон, арсен и др.

Лов и риболов Спортен риболов се извършва в Чепинска река, и притоците и Мътница, Грънчарица, Абланица, р. Доспат, ТМС до с. Драгиново, яз. Доспат, яз. Батак, яз. Белмекен.
Край кв. Чепино е построено пълносистемно пъстървово стопанство, което задоволява нуждите на зарибителен материал от пъстърва дъгова. Освен естествени водоеми се зарибяват яз. Батак, яз. Доспат и др. водоеми около Велинград.По -важни видове риби за риболов са: пъстърва - речна и дъгова, мряна черна, шаран, кефал речен, червеноперка, скобар, бабушка, костур и др.
Язовир „Батак” и местността „Цигов чарк” са разположени на 21 км от Велинград. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра настанителна база от всякакъв вид категории, с много заведения и ресторанти – Хотел „Панорама”, хотел „Олимп” и др. Ваканционно селище „Дъното” се намира в близост до язовирната стена. Селището разполага с 3 кану каяка, 3 рибарски лодки, водни колела и моторна яхта, както и рибарски принадлежности. Водите на язовира дават прекрасни възможности за риболов – във водите му се срещат костур, кефал, червеноперка, шаран, таранка, толстолоп. 

Язовир „Белмекен” намиращ се на около 30 км от Велинград е друга прекрасна възможност за воден спорт и риболов. На 3 км западно от него е високопланинският спортен комплекс, носещ същото име. Неговата надморска височина е 2050м. Той предоставя една много добра база за отдих и тренировъчни занимания във всички видове спорт.  В язовира се среща пъстърва, сивен и др. дребни риби.

Местността Кара тепе на 28 км южно от Велинград, предлага на туристите чудно красива природа. Само на 8 км от нея е местността Селище - живописна долина, в която през цялата година преобладават слънчевите дни, а на туристите, които обичат лова, тези местности и горските стопанства предлагат добри условия и разнообразен по вид дивеч.

Язовир „Доспат” и град Сърница са разположени на 50 км от Велинград.  В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Тук има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо. Около язовира са изградени почивни станции, вили, мотели и заведения, предоставящи всички удобства на туристите, както и рибарски лодки и рибарско оборудване  – Ваканционно селище „Ива”, Почивна база „Чайка”, Почивна база „Романтика”. 

Юндола - стопанството разполага с добри запаси от дивеч - елен лопатар, муфлон, дива свиня, сърна, мечка, глухар, гривяк и др. Изградените ловно-стопански съоръжения и грижите за дивата фауна са предпоставка за успешното провеждане и организиране на ловен туризъм