|
|
 |
Розовата долина като географско определение се разбира земите на подбалканските полета между Стара планина и Средна гора. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия - подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. От XVII век насам България се е наложила като един от основните производители на масло от роза. Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано.
Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най- късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.
За 1 кг розово масло са необходими 3000 – 3500 кг. розов цвят. За 1 мускал (мерна единица, въведена от арабите, 5 г) розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва празникът на розата – особено пищен и красив, индивидуален по дух за всеки град от долината.
В град Казанлък, считана за столица на Розовата долина, е изграден историко- етнографският комплекс “Кулата”, където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза.
Преди около три столетия от Близкия изток е била донесена Маслодайната роза Дамаскиня. От XVII век насам България се е наложила като един от основните производители на масло от роза. Днес тя е вторият световен износител след Турция и добива около 1 тон розово масло годишно. За производството на 1 кг. розова вода се оползотворява 1 кг. розов цвят, а за производството на 1 кг. розово масло са необходими близо 3500 кг. цвят. За да се оформи розовия храст и да започне първия розобер са необходими 3 години след засаждането му. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най- късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му и те да бъдат извлечени по- късно по време на дестилацията. Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции.
В Розовата долина всяка пролет се провежда фестивала на Розата и избора на “Розова Кралица”. В неделната сутрин на фестивала всички се събират на розовите полета, пресъздавайки традиционните обичаи за розобера.
В град Казанлък е изграден историко- етнографският комплекс “Кулата”, където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза.
Праистория и античност:
Казанлъшката долина е привлякла човека да се засели тук още през новокаменната епоха (VІ – V хилядолетие пр. н. е. ). През каменно-бронзовата и бронзовата епохи животът в селищата продължил. Следващите обитатели на Долината са траките. През тракийската епоха културното развитие в района продължава. Многобройните могили (над 1500) и откритите останки от тракийски селища дават основание на учените да твърдят, че долината е била гъсто населена. Най-ранният некропол от раннотракийската култура е открит край с. Долно Сахране. Градът на могъщият тракийски владетел Севт ІІІ – Севтополис е разкрит на около 10 км. от Казанлък при строежа на язовир “Копринка”. Особен интерес от находките в града представлява мраморна плоча, клетвен договор между лица от тракийски и македонски произход. Това е първият официален документ на тракийски владетел, открит в България.
Римска култура: Многобройни са артефактите и от Римският период в Долината. От тогава датират и първите сведения, че в района се отглеждат рози. В своя трактат “Естествена история” Плиний Млади описва над 20 сорта. Той дава названия на някои от тях като описва и географският им произход и на един от сортовете дава името Тракийска роза. На една от тракийските монети също има гравирана роза. В последно време германски учени доказаха, че за жертвоприношенията си траките, още от времето на Орфей, са ползвали и розово масло! Това са неоспорими доказателства за “розовата традиция” в казанлъшко. |
|
